От всички месеци на годината най-българският месец е януари ♥ Йордан РАДИЧКОВ
Йордан Радичков (24 октомври 1929 г. ~ 21 януари 2004 г.)
♥ Умиване лицето на Богородица
(фрагмент)
От всички месеци на годината най-българският месец е януари. В мозъка си го изписвам с основна писмен знак, както с основна писмен знак се изписват имената на хората, на планините и реките, на моретата и боговете.
...Всяка година на деветнадесети януари – Богоявление – мама ме събуждаше рано. Трябваше да се облека бързо, да взема домашната икона на Богородица с младенеца, едно калайдисано бакърено котле и да ида на селския бунар, с цел да измия лицето на Богородица. Това се правеше от почитание към иконата и за здраве. Ако мама ме събуждаше рано, правеше го с цел да бъда пръв на кладенеца. А щом си пръв, то е естествено е и пръв да бъдеш видян от Божията майка и пръв да получиш нейното снизхождение. Бях тръгнал към този момент на учебно заведение, учех в първо поделение и знаех молитвата „ Отче наш ”.
Живеехме в края на селото. Зад нас започваше заснежената гора. Когато излизах на улицата в ръка с иконата, дружно с мен по пъртината тръгваше и кучето ни. Бе едро каракачанско куче, вълкодав, с стоманен нашийник с остри железни шипове. Селото тънеше в сняг, къщите и плевните бяха загуглени със сняг, прозорците на доста от къщите към момента светеха, едва-едва се развиделяваше. Пъртината беше дълбока и тясна, в случай че кривнех от нея, потъвах в снега до гърди. На някои места подтичвах, снегът под краката ми подскърцваше, кучето излайваше и също започваше да подтичва. Нямате визия какъв брой е хубаво човек да стане рано и да тръгне по пъртината дружно с кучето към селския бунар, пръв да извади вода и да умие лицето на Богородица.
…Оглеждам пъртината зад себе си, виждам заснеженото геранило с кобилицата, затрупаните със сняг къщи и като вземам иконата и котлето, потеглям по пътя си. За първи път слушам петела на Петлова чука, само че не изпитвам боязън. Иконата на Божата майка ме изпълва с кураж, тя ме пази и закриля. Като изгазвам снега и стигам до дома, мама отваря вратата, обхваната от облак пара. Тя взема иконата от ръцете ми, почва да се кръсти и да целува ту иконата, ту мене. Баща ми ме туря до бумтящата печка да се стопля, а аз му описвам, че съм чул петела на Петлова чука да кукурига и да гони нечистите сили. „ Ами! ”, възкликва татко ми и ме погалва.
Мама окачва иконата на източната стена на стаята и се прекръства. Богородица като че ли светва с умитото си и чисто лице. Тя изпълва със светлина стаята и разгръща благодатта си върху простата селска класификация. В нощвите под нея, увити в месали, втасват и набъбват обредните хлябове, омесени за Богоявление. Наблизо проблейва захлупено под кошле агне, а в срещуположния ъгъл мъти насадена в полога квачка. Дори мишките тръгнали точно на Богоявление да крадат царевични мамули и орехи по тавана, гледат да стъпват на пръсти и да подвигат по-малко звук.
Отвсякъде струи набожност.
1996 г.
Откъс от: „ Умиване лицето на Богородица “, Йордан Радичков „ Събрани съчинения том 4 “, изд. НИКЕ
Снимка: Йордан Радичков (24 октомври 1929 г. ~ 21 януари 2004 г.),
